Катедра "Метеорология и геофизика"

Подробности за създаването и еволюцията на нашата катедра можете да прочетете в публикацията МЕТЕОРОЛОГИЯТА И ГЕОФИЗИКАТА В 125-ГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА ПРЕПОДАВАНЕ НА ФИЗИКА В СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ с автор доц. д-р Николай Рачев.

Лекции по метеорология в СУ "Св. Кл. Охридски" започват да се четат една година след откриването на висшето учебно заведение, през 1889 г. Като независимо академично тяло Катедрата по "Метеорология и геофизика" се създава през 1946 г. в рамките на Факултета по физика и математика, а след 1963 г. при отделянето на два независими факултета, става част от Физически факултет. До 2000 г. в катедрата получават висше образование студенти-физици по две специализации: метеорология и геофизика. От 2000 г. към катедрата има подготвени една бакалавърска програма "Астрофизика, метеорология и геофизика" и три магистърски програми: 1) Метеорология, 2) Геофизика и 3) Физика на Земятa, атмосферата и океана. Трябва да отбележим, че Катедра "Метеорология и геофизика" към СУ "Св. Кл. Охридски" е най-реномираното учебно заведение в България, където може да се получи висше образование по гореспоменатите дисциплини.

Помислете: ако се обучавате при нас обект на вашето изучаване ще бъде нашия общ дом, планетата Земя, една сложна система от взаимосвързани компоненти и интересни процеси. От нашето разбиране за здравето на Земята и подържане на чистотата в нашия дом зависи насоката в развитието на човешката цивилизация като цяло. Нужда от метеоролози и геофизици винаги ще има, и в следващите години броя на търсените такива специалисти постоянно ще расте. Възможности за реализация има както за студенти с чисто теоретична насока на мисленето, така и за тези, чиято природна нагласа влече към практично приложение на наученото.

Преподавателите в катедрата са висококвалифицирани специалисти, без изключение с докторска степен. За последните 5 години с участие на членове от катедрата са издадени над 120 статии, учебници и монографии, повече от половината от тях в чужди реномирани списания. Научно-изследователската работа в катедрата е на високо ниво, за което говорят над 100 изнесени доклади на международни конференции у нас и в чужбина. В катедрата се извършва съвместна работа с български и чуждестранни колективи, в момента тече изпълнение по наколко научни договора към програмите на Европейския съюз, по Програма PHARE, и съвместно с учени от САЩ, Швеция, Германия, Франция и Италия. Съществуват възможности за участие на студенти при желание от тяхна страна.

Възможности за професионална реализация: От години завършилите специалисти в катедрата намират добър прием в редица държавни институции, занимаващи се с различни аспекти на околната среда, както и като научни изследователи в институти у нас и в чужбина. Между тях са: Национален институт по метеорология и хидрология, Национален институт по геофизика, география и геодезия на БАН, Институт по океанология към БАН, Министерство на земеделието, храните и горите, Главна дирекция "Ръководство на въздушно движение", Министерство на отбраната, Министерство на околната среда и водите, Енергопроект ЕАД - направление топлоенергетика, Енергопроект ЕАД - направление ядрена енергетика, Главна дирекция "Борба с градушките" и други. Част от студентите избират друг път на развитие и продължават научна работа по докторска дисертация в катедрата, в БАН, или в чужди университети и институти.

Кратка история на метеорологията в България

1842 - защитена е първата българска дисертация по физика. Това е дисертацията в областта на метеорологията на Д. Мутев на тема "За психрометрията". Защитата се е провела в Берлинския университет "Фр. Вилхелм"

1860 - организиране на първите нерегулярни метеорологични наблюдения в България. Наблюденията са се провеждали в двора на австро-унгарското консулство в Русе. Наблюденията продължават до 1873 г.

1880 - открива се втора метеорологична станция в австро-унгарското консулство в София, провеждала редовни наблюдения от септември 1880 г. до април 1882 г.

1887 - българско начало на метеорологичните наблюдения в България, поставено от преподавателя по астрономия в Софийската мъжка гимназия, бъдещ професор по астрономия в Университета и основател на Астрономическата обсерватория Марин Бъчеваров. Първите наблюдения се провеждат на 1 февруари 1887 г. От 1 март 1887 г. започват редовни наблюдения в двора на Софийската класическа гимназия, разположена в северозападната част на площад "В. Левски", където до 1962 г. се помещава Физико-математическият факултет на Софийския университет.

1890 - Спас Вацов е назначен с "предписание" от Министерството на народното просвещение за завеждащ Софийската метеорологична станция (която се преименува в Централна метеорологична станция - ЦМС) със задължение за уреждане и управление на всички други станции, които съществуват или ще се открият. ЦМС скоро разширява дейността си със сеизмологични наблюдения, с което се полагат основите на Сеизмологичната служба у нас, отделила се като самостоятелна едва през 1950 г.

1894 - с княжески указ се създава Дирекция на Метеорологията към Министерство на народното просвещение с директор Спас Вацов. Поради посочените функции на ЦМС, някои смятат 1890 г. за година на основаването на българската хидрометеорологична служба, но по-правилно е за такава дата да се смята 1 януари 1894 г.

1934 - Дирекцията на Метеорологията се преименува на Централен метеорологичен институт.

1950 - създава се Хидрометеорологичната служба (ХМС) към Министерския съвет.

1954 - създава се Научноизследователски институт по хидрология и метеорология (ИХМ) към ХМС.

1962 - ХМС и ИХМ преминават към Българската академия на науките.

1989 - с решение на Министерския съвет на НРБ, ХМС и ИХМ се обединяват в Институт по метеорология и хидрология, който от 1991 г. се преименува в Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

История на обучението по метеорология и геофизика в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”

1889 - започва воденето на лекции по метеорология в СУ “Св. Кл. Охридски”, т.е. една година след откриването на висшето учебно заведение. Първи лектор е проф. Марин Бъчеваров.

1905 - 1908 - лекции по метеорология в СУ чете проф. Порфирий Иванович Бахметиев.

1920 - избран е първият доцент по метеорология в СУ. Това е Русчо Райнов, който през 1926 г. става професор.

1923 - в СУ се създава катедра “Опитна физика с метеорология”.

1930 - проф. Русчо Райнов започва четенето на лекции по геофизика в СУ.

1932 - създава се катедра “Специална (атомна) физика с метеорология и геофизика”.

1946 - в рамките на Физико-математическия факултет (ФМФ) на СУ се създава катедрата по “Метеорология и геофизика”.

1951 - начало на специализираното обучение по физика на атмосферата и Земята в България. Въвежда се специализация по “Метеорология и геофизика” (4 и 5 курс) за студентите обучавани в специалност “Физика - научно-производствен профил”.

1962 - обособени са две специализации по които се води обучението в катедрата - “Метеорология” и “Геофизика”.

1963 - ФМФ се разделя на два независими факултета и катедра “Метеорология и геофизика” става част от Физически факултет.

1972 - 1978 - създадена е нова специалност във ФзФ - “Физика на Земята, атмосферата и космоса” (ФЗАК), приемът на студенти е от I курс, а след втората година на обучение студентите се разпределят по специализации - “Астрономия”, “Метеорология” и “Геофизика”.

2000 - въвеждат се две степени на обучение във ФзФ - бакалавърска степен и магистърска степен. През 2003 г. завършва първият випуск обучаван по магистърските програми по “Метеорология” и по “Геофизика”.

2017 - въвежда се магистърска програма “Физика на Земята, атмосферата и океана”, насочена към неспециалисти.

Ръководители на Kатедра “Метеорология и Геофизика”

1946 - 1958 - проф. Русчо Райнов

1958 - 1974 - акад. дфзн Любомир Кръстанов

1974 - 1994 - акад. дфзн Стойчо Панчев

1994 - 2000 - проф. дфзн Гоце Тенчов

2000 - 2007 - проф. дфзн Евгени Донев

2007 - 2011 - доц. д-р Румяна Мицева

2011 - 2019 - доц. д-р Николай Рачев

2019 - ____ - доц. д-р Елисавета Пенева